Илиян Ангелов — когато правото срещне индустрията
В „Лицата на B&B | Behind the Counsel“ ви представяме Илиян Ангелов — асоцииран партньор и един от онези редки юристи, които мислят за интелектуалната собственост не като за закон, а като за екосистема.
Пътят му към това поле не започва с „просветление“, а с години в среда от творци, предприемачи, IT-специалисти и нестандартни идеи. Той е юрист, но и наблюдател на индустриите — човек, който разбира механизма зад музиката, киното, дигиталните продукти, марките и съдържанието. И когато този механизъм скърца, именно той намира логиката, която да го подреди.
От 2019 г. B&B работи с него като стратегически партньор в авторското право, търговските марки, медийните продукции и всичко, което създава стойност чрез идея. Днес Илиян вече е регистриран представител по индустриална собственост — признание за експертиза, но и за дисциплината да прилагаш закона там, където творчеството няма граници.
Той е юрист с контекст.
Юрист, който чува езика на индустрията.
Юрист, който превръща хаоса на творческия процес в рамка, която защитава.
В неговия професионален свят законът е фундаментът, но реалността е картата. Брандовете, авторите, продуцентите и бизнесите, с които работи, не търсят „технически съвет“ — търсят разбиране. Разбиране за пазар, психология, динамика и риск. Именно затова той е не просто консултант, а преводач между два свята: правото и творчеството.
Това интервю разкрива начина, по който Илиян мисли: ясно, прагматично и с онази способност да вижда стъпка напред — там, където идеята се превръща в право, а правото в стойност.
Как започна твоят път в интелектуалната собственост? Кой беше първият момент, в който разбра, че правото върху идеи и съдържание е „твоето поле“?
Не съм от онези, които са имали драматично „Еврика!“ просветление. По-скоро беше естествена еволюция и целенасоченост. От малък около мен беше пълно с приятели и среда, която живееше с IT, гейминг и всякакви творчески проекти. Аз пък винаги съм бил привлечен от правната материя и механизмите на закона. Интелектуалната собственост се оказа перфектният брак между тях – хем можеш да си говориш за мега-трендове и иновации, хем прилагаш прецизните правни инструменти. Нямаше един-единствен момент, а поредица от интереси, които ме доведоха дотук.
Спомням си дори когато бях млад стажант в една от големите кантори в България, как избягвах от типичните задачи и тормозех специалистите в IP отдела за задачи. Няколко години след това преминах в кантора, която се занимава изключително и само в тази област, докато естественият път не наложи и поемане по самостоятелен пък.
Какво означава за теб да бъдеш регистриран представител по индустриална собственост? Промени ли това начина, по който гледаш на марките и на процеса на защита?
На практика, за мен като адвокат, това не променя толкова много неща, защото още от около 2016-17 г. европейските адвокати сме приравнени на представителите по индустриална собственост (ПИС) по силата на една европейска директива, което ни дава право да изпълняваме всички тези функции.
Ключовата промяна е за клиентите, за тяхна сигурност и изграждане на доверие. За тях това е ясна гаранция, че избраният специалист е издържал тежкия изпит на Патентното ведомство, където наистина се преценяват знанията и уменията в областта. С две думи: имаш официален печат, че не просто си чел закона, а можеш да го прилагаш в действителност, тъй като комисията те поставя в десетки ситуации, извадени от практиката и казусите на ведомството, и преценява дали си годен да защитиш своя клиент.
Работиш с творци, продуценти, артисти и бизнеси, които създават стойност чрез идеи. Какви са най-честите „капани“, в които попадат, преди да потърсят съвет?
Най-честият капан е класически: хората действат ПРЕДИ консултацията.
Вместо да започнат с яснота на правните си интереси, те сключват договори при лоши условия, подписват декларации, които обвързват бъдещето им, или пускат продукта, без да са осигурили защитата си. И едва когато осъзнаят, че условията са неприемливи или им създават проблем, започват да търсят „поправка“. Понякога това е невъзможно, а отношенията в тази област се уреждат за дълго – 5, 10 или повече години. Често казваме: да търсиш адвокат след подписа е като след дъжд – качулка.
Твоят профил е нетипичен за класически юрист. Как преплиташ правото с разбирането за индустрията, съдържанието и пазара?
Често се сещам за една от любимите ми реплики от филма „Escape Plan“, където героят на Силвестър Сталоун казва нещо от рода на: „Когато наблюдаваш една система достатъчно дълго, винаги разбираш принципа, рутината и механизмите, които работят заедно.“
Когато имаш силен интерес към дадена област – било то музика, кино, софтуер или маркетинг – и я наблюдаваш дълго, ти разбираш вътрешната ѝ логика, но също така и нейните силни страни, преки пътища покрай трудности, а защо не и недостатъци, пукнатини и пропуски. В комбинация с разбирането на правната рамка като фундамент, ти придобиваш умението да навигираш тези механизми за всеки отделен случай и да използваш закона като катализатор, а не като спирачка.
Как се ражда една силна търговска марка? Има ли формула между творец, бизнес и защита или всеки случай е отделна вселена?
Генезисът на един творчески продукт или бранд е някъде дълбоко в душата и съзнанието на всеки творец или предприемач. За да се роди силна марка, емоцията/мислите на автора, стратегията на бизнеса и логиката на правната защита трябва да работят в перфектен синхрон.
Това се случва само в два случая:
-
Когато всички тези лица (творец, бизнес, защита) са всъщност едно лице, но това е рядкост.
-
Когато мислят като едно лице – в една посока и с еднакво разбиране за нещата. Иначе казано, трябва да сме като едно цяло!
Кога интелектуалната собственост се превръща не в разход, а в инвестиция — как преценяваш стойността на една марка, лого или творба?
По мое мнение, тя винаги е инвестиция.
Разход е, ако я правиш проформа. Но ако я правиш, за да си осигуриш монополно право, което ти дава възможност да забраниш на всеки друг да използва твоят отличителен белег, ти инвестираш в ексклузивност. Инвестираш в правото да развиваш бранд, чиято стойност може да нарасне експоненциално през годините, без страх от имитация. То е като да купиш земя – може да не ти трябва веднага, но след десет години може да се окаже, че си купил центъра на града, и вече можеш да събираш плодове.
В работата ти се преплитат право, психология и бизнес. Как подхождаш, когато клиент идва с идея, която е добра творчески, но слаба правно — или обратното?
Винаги е необходим индивидуален подход, защото всеки казус е уникален. Най-често се случва клиентът да е закъснял със защитата, което означава, че може да се наложат:
- Преговори с други страни.
- Убеждаване на всички замесени страни в нещо (тук влиза психологията).
- Понякога се налага промяна на самата идея по такъв начин, че да е възможно тя да се осъществи в рамките на закона.
Никога не казвам просто „не може“. За мен предизвикателството е да намеря пътя до „може“.
Имаш ли казус, който те е научил, че не всичко в IP-света е текст в закон — че понякога трябва да мислиш през индустрия, контекст и реалност?
В тази област темата никога не се свежда до суха материя и текст. И това е така, защото всеки автор гори за своето творение – било то текст, мелодия, бранд или друга творба.
Всеки отделен труд заслужава да намери път до пазара, който да го оцени и възнагради, или да научи създателя как да се подобри. Нашата задача е да намерим най-добрия път от генезиса на труда до финалното му проявление, като задължително съобразяваме реалностите в съответната индустрия. Законът е пътеводител, но реалният свят е картата.
Ти работиш с „публични“ клиенти — лица, марки, продукции. Как успяваш да балансираш между експозицията, очакванията и строгата правна рамка?
Противно на схващането, че законодателството ограничава, в тази област то работи по-скоро като насочващ инструмент.
Човешкото съзнание е необятно и в творческия процес може да настъпи тотален хаос. Законодателството работи като перила по пътя, които насочват тази хаотична природа на индустрията към крайния резултат. То ти дава ясни правила, които, ако спазваш, можеш да постигнеш максимална публична експозиция, без да се сблъскаш с правни пречки.
Според теб какво отличава силния IP-юрист — техническата подготовка, усетът към творческите индустрии или способността да превежда правото на езика на твореца?
Трябва да имаш и трите, но най-значителни смятам са опитът, и умението да говориш езика на индустрията.
Творците и бизнесът обикновено са твърде далеч от правната материя, която борави с точни, често нелогични термини когато сравняваме с езика на ежедневието. Силният юрист е посредник между тежките правни механизми и лекотата на творчеството. Ние сме преводачите, които обясняват на твореца какво означава „отстъпване на изключителни авторски права“ на езика на свободата.
Вече повече от пет години си наш партньор в тази сфера. Какво ти даде работата с B&B – като подход, като логика, като професионален навик?
Като човек, определящ се за„freedom maximalist„, често ми бягат някои от типичните характеристики на строгия, консервативен адвокат. Бидейки сред такива професионалисти, прихващаш правилните за бизнеса навици. Например:
- Прецизност в комуникацията – всяка дума има значение.
- Дисциплина в процеса – следването на стъпките, които са в полза на клиента.
Това е като да тренираш с най-добрите – усвояваш техниките, които те правят по-ефективен на „правното бойно поле“.
Ако трябва да дадеш един съвет на човек, който стартира бранд, проект или творческа идея – кое е първото, което задължително трябва да направи?
Да започне.
Най-честата и най-лоша практика е да се остави дадена идея нереализирана, без обществеността да разбере за нея и да я оцени. Разбира се, перфектният сценарий е идеята да върви ръка за ръка с правната защита. Но ако трябва да избирам, по-добре е да се създаде продукт и той да търси пазар, а след това да се направи опит да се вкара в правната рамка, отколкото изобщо да не се пробва. Не позволявай на перфекционизма да убие прогреса.
И един малко по-личен въпрос: в свят, в който всичко се копира, ремиксира и преработва — какво за теб стои зад думата „оригиналност“?
Оригиналност означава да си „нащрек“ за това, накъде нечии интереси водят множеството.
Като freedom maxi и „contrarian“ човек, дотук в живота си съм разбрал, че да си иначе и срещу становището на мнозинството обичайно води до повече дивиденти, отколкото вреди, когато убеждението ти е на правилното място. Стига, разбира се, да не ти пука за критиците. Истинската оригиналност е да имаш собствено мнение, да го отстояваш и да бъдеш готов да плуваш срещу течението, дори когато си сам.
